Айнщайн наистина е известен като един от най-великите учени и гении в историята на науката, с революционни приноси в областта на теорията на относителността и квантовата механика. Но поведението му към близките му хора действително може да бъде описано като сложно и понякога дори деспотично.
Точното описание на взаимоотношенията му със семейството му и близките му хора може да бъде очертано от няколко факта. Например, той се развежда с първата си съпруга Милева Марич след като тя ражда децата му (Твърдял е, че е изгубил ума си от любов и затова двамата сключват брак. Романсът обаче не траел дълго. След сватбата Милева ражда дъщеричка, но и двамата били твърде млади за родители и я дават за осиновяване. За тайната дъщеря на Айнщайн се разбира едва през 1997 година.), след което се жени за братовчедка си. Това действие показва образ на човек, който не е проявявал голямо чувство за семейни и лични отговорности.
Също така, има свидетелства, че Айнщайн не е бил особено добър баща. След като се е разделил с първата си съпруга, децата били оставени на грижите на баба им.
Отношенията му с колегите също не са били гладки, включително с други известни учени. Той може да бъде описан като научен индивидуалист, който не винаги се адаптира към стандартните обществени норми и правила.
Фактът, че след развода с първата си съпруга Айнщайн е спрял да се интересува от нея и тя е страдала от постоянни депресии. Бракът му с неговата братовчедка Елза изглежда по-стабилен, въпреки че той не спира да й изневерява.
Последното изказване на Айнщайн, че се е държал като „пълен глупак“ в отношенията с противоположния пол, може да бъде тълкувано по различни начини. То може да отразява самокритика или осъзнаване на грешки и недостатъци в неговата личност и поведение. Въпреки гениалността си в науката, той, като всеки човек, е бил подложен на човешки слабости и трудности в личния си живот.
